Село Буковец се намира на 18 км югозападно от гр. Бяла Слатина и е разположено върху силно пресечена местност от долове в северното подножие на Бърдо Веслец, не далеч от десния бряг на река Скът. Землището му заема площ от 20,165 декара и опира на изток в землището на село Тлачене, на юг Вировско, на запад Нивянин и на север Комарево. Обработваемата земя е около 8,000 декара, останалото са гори, пасища и ливади, и пустеещи земи. Името на селото безспорно е старинно име. Бук-ов-ец е съставено от прилагателното 'буков', т.е. кладенец с гърло от буково дарво, клада, и от съществителното 'извор', езеро или кладенец, което с времето е отпаднало, и е било заменено със старинния суфикс -ец. Освен това в землището на селото има много стари имена на местности със старинни суфикси -ица и -ец: Дреновица, Страница, Брайовец, Вътковец, Домославец, Кучковец, Мишовец,Ничовец, Осайдовец, Плашивец,и други. Тези имена говорят не само за своята старинност но и за древността на село Буковец.

КУЛТУРЕН КАЛЕНДАР на с. Буковец, община Бяла Слатина

От източници е установено че село Буковец е заварено от Османските завоеватели с днешното си име и на сегашното си място. Районът на селото е богат на неизследвани археологически паметници и селища. По-системно с проучване на района на селото се е занимавал Богдан Николов от историческия музей във Враца. В местността Калето са открити останки на укрепено праисторическо селище. На повърхността на това селище има следи от антично укрепление и при оран местните хора често намират монети и парчета от глинени съдове.

В местността Селището-на север от Буковец има останки от антично и средновековно селище. Тук през 1933 г. прави разкопки големия български археолог Никола Миков и открива тракйиски железен меч. В местността Хумата иманяри през 1950 г. са разкопали тракийска надгробна могила. В местността Мотанова могила също е разкопана тракийска надгробна могила но е била разграбена. В местността Лозения Връх до към 1960 г. личаха зидове на старо укрепление. В местността Черковата има стар оброчен камък с надпис, който е почти заличен. Оброк има и в местността Манастирището при стария кладенец.

За селото досега има преведени два османски документа от 19-ти век. Първият е от 1849 г. и селото е записано като тимар на Мехмед Юсуф от Враца (НБКМ ор. отд. ф 29,281). Другият документ се отнася за производители на тютюн-17 българи и 5 черкези.

През 1860 г. в Буковец живеят 30 български и 10 помашки родове (ДБИ т. 1, стр. 153-154).

Селският събор се провежда всяка година на 21 ноември в чест на Освобождението на селото от Турско робство.