Местоположение
Община Бяла Слатина заема средищно положение в Северозападна България и е на почти еднакво разстояние от р. Дунав и Предбалкана. Общинския център гр. Бяла Слатина отстои на 48 км. североизточно от гр. Враца на 23°57' източна дължина и 43°28' северна ширина. Като средище се намира в центъра на триъгълника, обособен от трите града Враца, Монтана и Плевен и е разположен в Дунавската хълмиста равнина върху терасите на р. Скът с надморска височина 126м. за град Бяла Слатина при средна за общината 202 м.
Община Бяла Слатина попада в административните граници на Област Враца и се намира в централната западна част на Северозападния район за планиране. Тя граничи с повечето от другите общини, попадащи в областта, а именно: на север това са общините Оряхово и Мизия, на запад – Хайредин, Борован и Враца, на юг – Мездра и Роман. На изток обаче Община Бяла Слатина граничи с общините Червен бряг и Кнежа, които попадат в административните граници на Област Плевен.
Горски фонд
Горският фонд е 8.9 % и заема предимно южните участъци на общината. Основната горска растителност на района е представена с благуново-церови и горунови екосистеми, предимно с ниска продуктивност. Дървостойте имат предимно издънков произход и неравномерна структура. Средната им възраст е 50 години, а преобладаващата склопеност– 0,6. В някой участъци в дървостоя участва и келявият габър, дръжкоцветния дъби летния дъб и др. Вторични фитоценози в района се образуват също и от редицахрастови и тревни видове – шипка, глог, трънки, къпини, гъби, ягоди др.
В миналото горските екосистеми са заемали много по-големи площи. Те са покривали почти изцяло сивите горски и част от черноземните почви. Днес те са разпространени предимно върху терени неподходящи за селскостопанска обработка. Във връзка с това естествената растителност е претърпяла изменения. Селскостопанските ландшафти в района заемат площите на унищожените благунови и церови екосистеми.
В момента иглолистните гори заемат незначителна част 3032дка (6.6%) – бял и черен бор, а широколистните високостеблени гори са 7239 дка(15.95%) от територията на общината.
Най-често срещани дървесни видове са акацията, дъбът, букът,липата, орехът и тополата.
През последните години незаконната сеч се превърна в бедствие за горските терени, което налага в бъдеще провеждането на залесителни мероприятия с иглолистни и широколистни видове. Ежегодното залесяване с акация, дъб, топола, липа и други горски видове ще компенсира в бъдеще тежките загуби на дървесна растителност.
Основната съставка на почвената покривка са излужените и лесивирани черноземи, които следват зонално успоредно на карбонатните черноземи. В южните части на района се срещат и сиви горски почви.
Фауната е съставена предимно от евросибирски и европейски видове. Ендемичните животински видове имат ограничен брой. Характерни за бозайниците са степните видове животни, мишка, заек, лалугер,таралеж, пор и др. От дивеча стопанско значение имат сърната, дивата свиня и заекът. Типични представители на птичия свят са яребицата, фазан, лястовица, врабец и др.
Релеф
Релефът на общината е разнообразен – равнинен и полупланински.
Град Бяла Слатина е на около 126 м. над морското равнище, с наклон на изток-североизток към река Скът. Най-високата точка е в местността “Кърчовското”- 181 м. Най-ниската е при местността “Туренеца” - 108 м.
Част от района спада към Златийско-Долноискърски район (с. Галиче), а останалата към Медковско-Скътския район на Дунавската хълмиста равнина, подобласт от Европейско-континенталната климатична зона.
Климат
Климатът е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди.
В климатично отношение района спада към Европейско-континенталната област в Северния климатичен район на Дунавската равнина. Налице е хладна пролет, сухо и горещо лято и студена зима.
Липсата на значителни географски препятствия и широчинното простиране на равнината благоприятстват за проявлението на силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове, които изсушават почвата, причиняват дефлация през пролетта и ранното лято и отвяването и натрупването на снежната покривка през зимата.
Средните годишни валежи между 520-530 mm. са с характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение.
Почви и минерални ресурси
Почви
Преобладаващият почвен тип се характеризира със средно до силно мощен излужен чернозем развит върху тежки глинести минерали. Мощността на хумусния хоризонт е средно 80 – 130 см. Хумусното съдържание в орния слой се движи в границите 1,9 – 3,5%, което постепенно намалява на дълбочината на почвата.
Преобладаващите черноземни почви са подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения.
Полезни изкопаеми
Територията на общината е бедна на полезни изкопаеми, но се срещат залежи на различни строителни материали (чакъл, пясък и варовик).
В геоложко отношение района е сравнително добре проучен. Проведени са картировъчни, сеизмични и сондажни проучвания. Благодарение на сеизмичните проучвания бяха открити в дълбочина положителни структури, което от своя страна позволи по-късно да се направи и нефтопроучване на района, което даде положителен резултат .
В близост до с. Бърдарски геран през 1976 г. е открито газо-нефтено находище, което не е разработено.
Водни ресурси
През територията на град Бяла Слатина преминава река Скът. Дължината на р. Скът е 134 км. с водосборна площ 1074 кв.км. Реката е от трета категория. Почвите са льосови и това дава възможност за бързо оттичане (поемане) на повърхностните води. За това спомага и общия наклон на града.
Водните ресурси се разпределят както следва:
- Реки 1 670 дка
- Блата и рибарници 1 100 дка
- Язовири и напоителни канали 4 700 дка
По значителни отводнителни артерии, протичащи транзитно през района са р. Скът, р. Бриша и р. Марла. Общата площ на течащите през територията на общината реки е 1 802 дка. Режимът им се формира в Стара планина и тук претърпява по-съществени изменения през топлото полугодие.
